Кого виждат очите ми?

Моите очи.Кафяви.Топли.Понякога разплакани.Очи,които виждат.Очи,огряни от светлината.Това са моите очи.

   По варненските улици.От “Черно море” нагоре.Към магазините.Очите ми виждат хората,срещатат техните очи.Руснаци.Германци.Българи.Всякакви хора.И във всеки един от тях аз виждам моето момче.

   Всъщност виждам го навсякъде... Изниква от вълните и пак изчезва.Виждам го в облаците.В огледалото зад мен.И изчезва... И дори да не искам аз мисля за него. И всичко ми напомня за него... Защото животът ми има смисъл,само когато виждам себе си в зелените му очи,когато е близо до мен,когато ми говори,когато ме успокоява,когато ме прегръща,когато се държим за ръце...

   Моите очи са създадени да виждат него...