Какво виждат очите ми?

Вървя по претъканата улица.И какво виждат очите ми?

Амииии глави на хора...

Други очи...

Нещо красиво...

Нещо невероятно...

Нешо направено с любов...

Нещо ново...

Нешо различно...

Нешо артистично...

И продължавам да вървя по тези пренаселени улици... И виждам...

Момче целува момиче...

Морето се докосва до брега и така показва магията на любовта им...

Момиче целува момче...

Всички толкова влюбени...А аз там сама...Но не спирам да вървя... И чувам...

За човешките съдби...

За човешките победи...

За човешките мечти...

И пак продължавам да вървя....И чувствам...

Силата на самотата...

Приближаващата любов...

Вечното объркване...

И дори за миг не спирам да вървя...И да мисля...

За празнината,която той ми остави да запълня...

За трудностите,които ме очакват...

За възстановяването на разбитите приятелства...

Вървя.И си спомням...

За миналата година по това време,когато бях щастлива...

За последния път,когато ме прегърна...

За последните думи,които му казах...

Стигам до плажа...И мечтая...

Да го забравя...

Да го заменя...

Да не плача...