Днес моето ангелско дяволче ми напомни за едно невероятно преживяване...

 2006 год. Май. Дата не я помня.Около 25... Рано сутринта. Слизам от колата с адски тежък куфар.Виждам ги сичките-моите приятели.Щастлива съм.Ще прекарам с тях ЦЯЛА СЕДМИЦА!

  Отпътуваме.Чао София.Една съученичка адски ме изнервя с опитите си да се прави на стюардеса.Но дори и тва не ми разваля слънчевото настроение. Дискмена ни разиграва, като брейниак с фризби - куче... Но пак се усмихвам.Пътуваме с часове.Не ни дават да се хилим силно,не ни дават да плюскаме(охх,голям ни е проблем),спираме на 3 часа веднъж, нооо аз пак съм щастлива.

    Ах,морето!”Ето гоооооооооо!”Сички пищят,кефят се...YeAh!И аз пищя,и аз се кефя. Спираме пред хотела.Олющен,разбит,а ние – щастливи на пук.Смеем му се...

   Плажа.”Ааааааааа”,”Ехааааа”,”Уааааа!”пак пищим.Вряскаме.Снимаме. Прегръщаме се.Джапаме...А аз щастлива...Гледам ги и им се радвам... :)))

   Първата вечер.Настанени.Превъзбудени.И пак,и пак,и пак:ЩаСтЛиВиИиИ!

   Първия плаж.Страхотен...Всичко е невероятно...Трябва да рисуваме,ние лежим... :))))

   И така мина :((( Прибираме се в София.Уморени,черни,останали без пари,но доволни.Мнооого доволни!

   После завършихме.Цяло лято се шлях...Хубаво лято беше...

   Септември.15-ти.Сградата на МоЕтО уЧиЛиЩе!Познати мутри... Ей, липствахте ми!Всеки променен – кой с нови дрехи,кой с нови очи,кой с нова коса,кой си пробил езика.А аз щастлива.Говоря,повече от обикновено(т.е. мн,мн,мн,мн,мн)...Смея се,запознавам се с новите...Говорим.Говорят. Всеки ти се  усмихва,някои те прегръщат,по-близките – целуват...Като си помислиш, че само след една седмица всички ще са скарани...Нищо,живей днес!

   Почва новата година.Нови даскали.Кофти.Повечето тъпи.Нови съученици. Повечето странни.В началото беше невероятно,обичах да ходя на училище, но после...Нещо се случи.Всички се изпокарахме.Т.е. аз се изпокарах с всички.Не ми дремеше.Тряяше да уча.:((( Стана отврат :(((( Към Април вече не идържах и ходех на у-ще през седмица,а в петъците почти не ходех.Не знаех нищо.Изкарвах си оценките на късмет.

   И пак дойде май.Пленер.Созопол.Исках да ида.Но се бях скарала с почти сички...Малкото,с които поддържах лицемерни отношения,или нямаше да ходят,или пък едва се траехме...Както и да е...

   Те заминаха.Умирах.Сутринта станах,исках и аз да се облека и да ида на стадиона.Обадих им се по обяд.Пак патасали(баси яката дума!)от път,пак разочаровани от разбития хотел,но щастливи.Завидях им.

   Обаждах им се от време на време.Щастието ме блъскаше още като ми дигнеха и кажеха някоя крилата фраза като”Я!Вундабах!”или “Добър вечер,уважаема”.

    Върнаха се,черни,щастливи,насъбрали миди и спомени.Живи и здрави.

    Мина още малко вр.Дойде времето,когато не влизаш в часовете стоиш на диванчето и просто плюскаш и бълваш простотии.Нашия клас.Вианги заедно. Не щот мноо се обичаме.Просто,за да не ни пишат отсъствия. Всеки си говори за нещо,никой не слуша другия...И секи си вика”За кво ми е,нали повече може да не ги видя?!”.

   Последния ден.Последния час.На стадиона.Всички си говорим по другарски,ама никой не е другар с никой.Защо?Какво стана?Така и не разбрах...

   Завършването.Пак усмивки.Искрени,фалшиви,на кой му дреме,нали свършихме?!Е,на мен ми дремеше.Но на кой му пука за мен?Екстри...

   Изпитите.Ужасни.Провал.Скалъпих го,едва-едва.

   А сега осъзнавам,че въпреки всичко,ще ми липсват.И най-вече тези....

 

   

    И това...

 

   Но както пееше една дама”All good things come to an end”...

   ((((((: ОбИчАм Ви ЩуРчОвЦи! :)))))))

                                          01-август-2007  01:19

колко много те лъф нали!? :))))))
И ти ще ми липсваш и ако не се видим скоро се мятам през уиндола :)))))))) :*:*:* Ти си най-милият, най-сладкият, най-готиният, най-свежарският, най-слънчевият човек, които познавам! Не се променяй!!!!!! :)))))))))))))))))

Обичам те! :))))))) :*