Днес станах рано.Кака ми направи какао.Обичам какиното какао.Беше топло,но ние се завихме в мойто легълце и се хилихме много,много...Както,когато бяхме малки... Кака ме направи наистина щастлива.Стояхме си в леглото до 12часа.

     Тя излезе.:( Самотно. Налях си вода и излезнах на терасата.С кака не си бяхме говорили така от...не знам...Месец,година...Наистина не знам... Всъшност какво стана? Толкова се обичахме и изведнъш...БУМ!

    Като малки се биехме,т.е. аз я хапех,щипех,скубех,а тя ме биеше.После си сипвахме сладолед,и сключвахме договор да не казваме на наште.След тва пораснахме.Тръгнах на училище.Винаги ядехме шоколад като се приберехме.После заминахме.И там... Не знам... На мен ми харесваше,тя искаше да се върнем...Върнахме се.После се отчуждихме.”Здрасти.Как си?Чао!”...”Да,добре съм.Бързам.Чао.”...”Излизам ще се видим после...”В един мрачен ден осъзнах,че тя е мноого по-добра от мен... И,че е по-важна... Още повече се отчуждихме.

   Но снощи разбрах,че тя много ме обича.И,че аз много я обичам.Кака живее с мен.И винаги е с мен,като съм в депресия.А не е лесно да живееш с меланхолик.

   Една целувка за лека нощ.Тя ми напомни,че това е моята кака!И,че я обичам.

   Като се прибере ще я нагушкам за цялото време,което съм пропуснала.

   Обичам я!

                                           28-Юли-2007год

Познато! :)
Ние си обичаме каките и си се обичаме :))
хихиих, много сладко! :)
Сестрите са най-хубавото нещо!!! И приятелите.. :)))))
Hugs ;) {}