-Защо?

   -Защото така!

   -Не!Не бягай, разкажи ми!

   -Не мога,нямам време.Бързам за работа.

   -Разкажи ми!Днес е неделя...

   -О,да!Ами тогава ще трябва да чистя...

   -Разкажи ми!Тук си е чисто...

   -Аххх,същата като баща ти...Инат!Добре де слушай,ще ти разкажа...

  Отдавна,когато бях на твоята възраст,много исках да съм свободна.И исках да живея с баща ти,в една таванска стая,в малък град.Но не можех.Трябваше да уча и да си живея тук,толкова далече.Една моя позната ми разказа за някакъв феникс, който изпълнява желания.Естествено аз знаех,че това са пълни глупости,но все пак си помислих,че ако фениксът дойде при мен ще поискам да живея на свобода с баща ти. Вечерта си легнах,като вече отдавна бях забравила за феникса.Сънувах,че съм в една градина и вървя към някаква светлина.Когато се приближих видях една огромна,златна птица,която светеше като Слънцето.Това беше фениксът,за който ми разказа Яна! Приближих се и чух един глас да ме пита”Е,какво ще си пожелаеш?” Веднага му разказах за моята мечта... И така на сутринта се събудих до твоя баща.Той се държеше сякаш това е нещо нормално,не беше изумен.А аз си мислех,че още спя.След малко звънна телефона.Беше баба ти,попота как сме и каза ако иска да идем да ги видим.Мина дълго време докато осъзная,че това е реалност.За феникса не посмях да разкажа на никой...Щяха да ме помислят за луда...А сега отивам да готвя...Дано ме оставиш на мира...

  Мама вече беше излезнала от стаята,когато прошепнах:

    -Да,мамо...Благодаря ти...

На следващата сутрин се събудих от телефонен звън.Беше мама да попита как съм,и как е минал полетът.Преди да я попитам,какво по дяволите иска да каже в стаята влезе моето момче и каза “Добро утро,принцесо”

    Фениксът е велика птица.

                                                        24-Юли-07    14:33