Виждали сте нощно небе,нали?Едно такова прекрасно...Кара те да мечтаеш...Аз са си гледах звездите...Гледам ги и си представям разни работи...И си мисля,и си спомням... И знаете лии колко хубаво ми стана?Мн,мн,ама мн...ако бях видяла оадаща звезда щеше да е съвсем звездно.Ама не видях.Един приятел ми каза,че падащите звезди са само за тези,на които нищо друго,в което да вярват, не им е останало.Ами като се замисля те падащите звезди май са точно за мен...Вече не вярвам в нищо...Всъшност в какво съм вярвала преди?В Приятелите?ГЛУПАЧКА!Кви приятели,кви 5лв?”Няма такъв филм”(тая фраза ми лази по нервите,адски мноо!)В какво наистина?В утрешния ден?Абсолютна глупост!Не може да вярваш в нещо,за което не си сигурен дали ще съществува,и което не можеш да предскажеш.В себе си?Да,тази вяра я загубих напълно...Не искам да си повярвам!И вече не ми остава друго освен да повярвам на звездите...И да си намисля едно желание...

   Амиии,нз...Какво да си поискам.”Всичко да се оправи!” Хей ама те звездите да не са тука само за мен,я по-земни желания!Добреее,”Тая каша,дето се намира в главата ми да се пооправи!” Еее,ама те звездите и всичките да асе впрегнат за мен,пак няма да се оправи тва нещо У мойта твърде дървена главундра! Амиии добре,”Да си върна вярата в мен и в мойто момче ;(“ Е,добре!Тва може и да стане!Но,разбира се звездите са всъшност в главиците ни...Те са нещо като Неволята.Нали се сещате?Та,така аз се надявам като всички на Вяра,Надежда и Любов(ама не от Big Brother)

Лека за сега от мен и...да вярвате на падащите звезди(=>в себе си!)

                                                                   11-07-07    00:07