“Имало едно време двама млади човечеца,съпруг и съпруга.Те си имали едно прекраснодетенце.Били много щастливи задно,нямали мн пари,но си имали приказна дъщеря.Така си живяли щастливо докато момиченцето не станало на 6 годинки.Тогава майката забременяла за втори път.Те не очаквали бебето и затова то се превърнало в огромна грешка.Но не щеш ли то им донесло късмет,бащата се издигнал във фирмата си,че станал даже и Главен ръководител за БГ,майката си намерила с какво да се занимава,а първото дете растявло здраво и право.Постепенно те свикнали с второто дете,а то растяло,ли растяло.Кагато пораснало детето разбрало,че никога няма да го обичат както обичали кака му,затова било мн,мн тъжно.То се опитвало да не мисли за това,да си създаде кръг от приятели,които да го обичат и за родителите му.Но детенцето не разбирало,че не трябва да се опитва да обсеби приятелите си толкова много.И така на приятелите му им писнало и си намерили други приятели,започнали да гледат на момиченцето с презрение...То си останало съвсем само.Детето било съвесем разочаровано от себе си и от живота си...Не му вървяло нито в училище,нито изобщо... То плачело,плачело и пак плачело.Знаело,че има само един човек,който го разбира. Само един човек,който го обича-братовчеда на момичето.Момиченцето разбрали,че живота му е пълен провал,едно огромно разочарование ;(“

   Tова беше приказката за моя живот.От самото ми раждане до днес.Моя живот напомня на съшествуванието на нискокачествената трева,кояот се шпродава за висококачествена.Залагаме много на нея,даваме повече пари за нея и накрая-нищо... Даже не ни хваща...И аз така-залагах на мен,а накрая нищо ;(

                            

                                                       11-Юли-2007   10:19

и нека те поправя - дори некачественото става качествено ако повярваш :)

Като чувам такива истории настръхвам, те ми напомнят за моята, а искам да я забравя. Не знам дали това се преодолява, да се чувстваш нискокачествена трева....

Много неща, които сега не съзнаваш си получила. Факта, че пишеш тук толкова хубаво показва, че живота ти е дал нещо много добро. Възможността да правиш преценка, а това е страшно много и ще ти е много полезно и винаги ще ти помага. Всяко зло за добро, а при теб не е малко доброто!