Bolkata. . . :: За смърта на една птица. . .

Постинг

10.07.2007 14:32 - За смърта на една птица...

Автор: gerry433532 Категория: Лични дневници

Прочетен: 1438 Коментари: 1 Гласове:

Губили ли сте някога част от себе си?Осещали ли сте една огромна празнина?И болката от мисълта за утрешния ден...Безсмислието на съществуванието...Всичко рухва,а ти се чувстваш сам и животът ти се лишава от смисъл... Искаш да умреш.Защо?Поне аз искам,де...

Може би се надявам,че така всички ще разберат какво са имали,какво са изгубили... Но,ще изгубят ли нещо,ако изгубят мен?Ще съжалява ли някой за мен?Ще плаче ли някой искрено?Ще му пука ли на някой,че едно ДЕТЕ се е усамубило от болка и от отчаяние?!И,че е било напълно разочаровано от всичко и е предпочело да умре...Или ще е поредната трагедия,след която ще продължи живота...Колко от вас Приятели мои ще изгубят смисъл да живеят?Колко ще ме помнят?Колко ще заспиват с мисълта,че животът е малко по-гаден?

И има ли смисъл да умра?Има ли смисъл,щом няма да съм да съм преобърнала света на никого,щом ще бъда откачалка,която си прерязва вените заради...заради един човек.Заради един шибан човек,на който изобщо не му пука дали прлача,дали се смея или крещя името му и се превивам от болка само при мисълта за него,за начина,по който той мисли за мен...УМИРАМ!Чуваш ли,бе?Убиваш ме!Убиваш ме!Убичаш ме! ;(

Може ли толкова силно да те обичам?А ти?Може ли да съм ти толкова безразлична,и така да ми се подиграваш?Да ме унижаваш...Харесва ли ти?Ееедва ли!Изобщо не ти пука...Жива или мъртва,какво толкова?Нали?Не ти дреме...Някакво Момиченце се влюбило в теб...Ха,голяма работа...Не съм първата,нали?Не съм първата,която тича по теб...Ти си великия,ти имаш всичко...теб обичам...

Но всъшност аз съм глупачката...Въпреки всичко Аз съм готова да умра за теб и пак да ти повярвам и пак,и пак да плача,и пак да те викам,и да те търся,и да те обичам... Ти какво си ми виновен?Аз хлапачката съм виновна за всичко...

А знаеш ли кое е най-гаднто?Че ти умираш...И не умираш,защото си слабохарактерен (като мен).Умираш,защото си болен и не могат да те спасят...И,затова ще плача.Защото тъпата болест не може да се излекува...И въпреки,че ме нараняваш аз те обичам и...не изкам да те загубя напъно...Ей,лекарите!Я,вместо да стачкувате земете намерете лек за тая тъпа левкемия!Не може да е нявъзможно!!!

Аз щях да говоря за смъртта на една пртица...Тази птица се казва”Любовта на една глупачка”.Та тази птица е мн болна в момента,знам ли рак,или нещо по-лошо...Тя умира,а на единственият човек,които може да я излекува изобщо не му пука...Обаче като умре птицата(а това ще стане мн скоро),умирам и аз...Ама тоя път наистина.Вече изобщо не ми дреме за нищо...За кой да ми дреме?!На кой ще му дреме за мен,че и на мен да ми дреме?!На приятелите ми?Ха-ха.Друг път...Bullshit,както обичах да казвам преди.На наште?Ха-ха-ха.Те си имат едно прекрасно дете,аз никога не съм им трябвала.Аз съм второто им дете,няква тъпа грешка...Те си имат прекрасна,умна, красива, изпълнена с надежди дъщеря,която знае какво иска и ще успее.Не им трбвам аз...На близките?Може би само едно момче ще страда,моя прекрасен и ужасно любим братовчед...А сега се сетих за още едно момче,но което съм сигурна,че ще липсвам...Едно дете,толкова искрено,че съм сигурна,че наистина ме обича...Едно малко момченце,което още не е изгубило способността си да обича...Двама човека!Не повече...Само двама човека...Струва си да живея заради тези двама човака,много,ама много...Но много си струва и да умра,защото едно сърце не ме обича,едно момче не ме разбра,както се казваше в един спомен от моя детски лексикон...Струва си да умра,защото за всички около мен смъртта ми ще е просто мероприятие(т.е не се интересуват от причините за нея,и не се интересуват от нея). Струва си,за да избегна цялата умраза и лицемерие,които вече придобиват такива размери,че скоро няма да ходят само по земята,а с чартърен полет ще отлетят за Луната,така де,Земята се оказва дооста тясно място...Струва си,най-вече,защото има някакъв,било то и минимален шанс,някой да се замисли,защо по дяволите едно дете слага край на живота си,а след като се замисли,ако условията са благоприятни,този човек може да пробва да промени нещата...А,ако не знае как и мен ме няма,нека този някой знае,че единствения начин да помогнеш на другите и да спасиш света е да обичаш другите,да се усмихваш,да прегръщаш,да целуваш и да казваш всеки ден ”Обичам те!”по мн,мн пъти.

И накрая да спомена,че намеренията ми са съвсем сериозни...

А още по-накрая,искам да се извиня,че ви занимах с мойта история...Постингът стана доста дълъг,дали някой ще се наеме да го чете целият не знам,но аз просто имах нужда да си изразя чувствата,мислите и желанията,някъде с някого...И не знам защо но блог.бг ми се стори едно местенце,но което няма да преча на никого...Извинете ме за безпокойството и...стана ми маааалко по-добре сега...Като всичко си написах...Ами това е...Чао за сега...И извинете още веднъж.... А сега let me cry…

;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;( ;(